Като бошняци, ние сме длъжни да говорим в защита на Газа
Звуците на пукотевица отекват из целия град. Експлозии осветяват нощното небе, до момента в който бомби унищожават домове, учебни заведения, пазари и всички признаци на живот в тях. Претоварени и атакувани, здравните служащи в няколко едвам функциониращи лечебни заведения се борят да оказват помощ на ранените, най-вече деца. Никъде не е безвредно – гладът, жаждата и гибелта са на всички места.
Не, това не е обсадата на Сараево преди към три десетилетия. Сега това е Газа. Въпреки че човек може да бъде извинен, че бърка едното с другото. Днес палестинците в обсадения анклав са изправени пред злополука, която в доста връзки е идентична с тази, която моят народ, босненските мюсюлмани, трябваше да преживее през 90-те години.
Израел твърди, че войната му е против Хамас, а не против цивилното население на Газа. В него се споделя, че просто „ пази себе си “, а не цели да разсели стотици хиляди хора и да придобие повече палестински земи. И въпреки всичко действителността на място не дава отговор на тези изказвания. Безмилостната атака на Израел не е ориентирана единствено против Хамас. Неговата блокада и бомби убиват хиляди цивилни, изкореняват цели кръвни линии, разселват доста други и – по признанието на някои от самите водачи на Израел – целят да заличат всички следи от палестинския живот и завещание от Газа. Това не е самозащита, това не е непропорционално отмъщение, това е геноцид.
През 2001 година Международният углавен арбитражен съд за някогашна Югославия (МНСБЮ) реши, че случилото се в Сребреница през 1995 година – целенасоченото ликвидиране на повече от 8 000 босненски мъже и момчета, както и всеобщото изселване на десетки хиляди други бошняци цивилни – беше геноцид. Обявявайки решението в Хага, председателстващият арбитър Теодор Мерон съобщи, че „ Като се стремят да отстраняват част от босненските мюсюлмани, босненските сръбски сили са направили геноцид “. Не е ли тъкмо това, което Израел се пробва да направи в Газа? Какво може да изясни насочването към гъсто обитаеми жилищни региони, лечебни заведения и учебни заведения на Организация на обединените нации, приютяващи разселени цивилни с хипотетични хирургически въздушни удари, с изключение на желанието да се „ отстрани “ най-малко част от популацията, живеещо там?
Няма подозрение, че Хамас са направили закононарушения в Южен Израел на 7 октомври. Стотици израелски цивилни бяха убити, осакатени или взети за заложници, което не може да бъде целесъобразно по никакъв метод. Но геноцидът, който Израел предприе в отговор на тези закононарушения, или неговите десетилетни репресии и отнемане от благосъстоятелност на палестинците, които доведоха до появяването на Хамас преди всичко, също не могат да бъдат оправдани.
Като оживял от войната в Босна, чиито родственици бяха изпратени в концентрационни лагери, не мога да мълча, до момента в който Израел прави геноцид. Провалът да осъдя това, което Израел прави на народа на Газа, би означавало, че не съм научил нищо от това, което беше направено на моя народ.
Босненците са изпитали от първа ръка ужасяващите последствия от мълчанието на интернационалната общественост пред лицето на крещящи военни закононарушения и закононарушения против човечеството. Наистина, ние знаем какво се случва, когато светът реши да седне и безмълвно да следи последователното заличаване на един народ. Вярвам, че това е повода в този момент да има море от палестински флагове, които се веят напразно по време на митингите в Сараево. Обикновените босненци стоят с хората в Газа и споделят „ не “ на геноцида, тъй като знаят, че това е вярното нещо.
И въпреки всичко наподобява не всички босненци се усещат по този метод.
В отговор на рецензиите за неговото оглушително безмълвие по отношение на продължаващото нахлуване на Израел против Газа, Емир Сулягич, шефът на Мемориалния център в Сребреница, сподели: „ Това не е нашата борба. “ В изявление от 26 ноември за израелския вестник Haaretz Сулягич разказа в детайли по какъв начин офанзивата на Хамас на 7 октомври му припомня за първите дни на войната в Босна и осъди палестинската въоръжена формация. Той продължи да пази отхвърли си да разяснява последвалата война на Израел против Газа, като сподели, че няма да пожертва работата на организацията си „ пред олтара на какъвто и да е дневният ред на Хамас “.
Намирам тази позиция за извънредно объркваща и надълбоко разочароваща.
Ако това не е „ нашата борба “, тогава за какво да споделяме нещо? Ако не е за наказание на военни закононарушения и от двете страни, за какво въобще да приказваме? Ако коментирането на интернационалните спорове рискува да навреди на работата на мемориалния център, за какво наподобява добре да се поддържа обществено украинската опозиция против нашествието на Русия?
Някои свързват видимо безусловната поддръжка на Сулягич за Израел с дълготрайното му съдействие със Световния еврейски конгрес (WJC) и други произраелски групи, като част от работата му за мемориалния център. И въпреки всичко, като не съумява да се разгласи против тази война против палестински цивилни, без значение по каква причина, Сулягич не извършва дълга си. Наистина, като си затваря очите за продължаващите кръвопролития в Газа, Сулягич предава уроците, научени от геноцида в Сребреница. И като се пробва да направи подправена равностойност сред Хамас и виновните за геноцида в Сребреница, той подкопава тежестта на закононарушенията, осъществени против босненци.
В към този момент заличен туит от 21 ноември Сулягич твърди, че няма „ никаква разлика “ сред Хамас и четниците – югославските роялистки и сръбски националистически партизански сили, които са направили някои от най-лошите зверства по време на войната в Босна.
Четниците слагат бошняци в концентрационни лагери. Те плячкосват и обсаждат босненски градове. Те изтезаваха, гладуваха, малтретираха, изнасилваха и убиваха хиляди цивилни. Те бомбардираха лечебни заведения, убивайки лекари и пациенти. Те нападнаха библиотеки и кметства, защитаващи разселените. Масовите гробове на четниците, основани и запълнени с бошняци през тези мрачни години, към момента се разкриват из цялата страна през днешния ден. Те направиха всичко това, тъй като желаеха да унищожат босненските мюсюлмани. Извършиха геноцид. И Сулаич, като оживял от геноцид, знае това доста добре.
Престъпленията на Хамас против израелски цивилни на 7 октомври, колкото и ужасяващи да бяха, по никакъв метод не бяха сравними. Има единствено една страна в този спор, която в миналото е правила закононарушения против цивилни, които са толкоз систематични и необятно публикувани, колкото тези, осъществени от четниците против бошняци през 90-те години, и това е Израел.
Израел е този, който държи цивилни под блокада. Израел е този, който безсистемно ги бомбардира и гладува. Израел е този, който всеобщо затваря млади палестинци, крадейки фантазиите и бъдещето им. Израел е този, който прави геноцид.
Мълчанието на Сулягич по отношение на израелската окупация, апартейда и продължаващия геноцид отразява отношението „ Добре съм, Джак “, което допуска, че босненците могат да си затварят очите за геноцида и да настояват, че това „ не е нашата борба “, при избрани условия. В този случай обаче към този момент не можем да сочим с пръст тези, които мълчаха, когато бяхме изправени пред геноцид. Не можем да стоим изправени и да кажем, че ще създадем всичко допустимо, с цел да подсигуряваме, че това няма да се случи още веднъж на никого.
Така че за палестинския народ и за груповото бъдеще на човечеството всички би трябвало да се оправим по-добре. Бошняците и всички останали, които признават протичащото се в Газа за геноцид, би трябвало да приказват и да изискат завършек на това безчовечие. Но единствено краят на тази война не е задоволителен. Трябва да желаяме завършек на окупацията и апартейда. Трябва да желаяме връщане на границите от 1967 година На палестинците би трябвало да им бъде разрешено да живеят свободно и с достолепие на личната си земя.
Трябва да подкрепим палестинския народ и неговата битка за избавление. Мълчанието и въздържанието не са варианти, изключително за тези от нас, които са нещастни, че са претърпели война, геноцид и подтисничество. Сега, когато сме от другата страна, в този момент, когато не сме тези, които са под блокада и са изправени пред бомбардировки, ние сме длъжни да приказваме за тези, които са – даже в случай че това значи да разстроим съдружници и другари. По думите на Мартин Лутър Кинг, „ Върховната мярка за индивида не е къде се намира в моменти на комфорт и улеснение, а къде се намира в моменти на предизвикателство и несъгласия. “
Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.
